Марк Твен губи три деца, надживява го само дъщеря му Клара

На днешния ден, 21 април, през 1910 г. умира великият американски писател и хуморист Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс).

Твен, роден като Самюъл Лангхорн Клемънс, е известен не само с класиките си „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, но и с едно от най-забележителните предсказания в историята.

Твен е роден през 1835 г. – годината, в която Халеевата комета преминава край Земята. Година преди смъртта си той казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея“. Предсказанието му се сбъдва точно – той умира само ден след като кометата достига най-близката си точка до Земята.

Писателят умира от сърдечен удар (ангина пекторис) на 74-годишна възраст в дома си в Рединг, Кънектикът.

Марк Твен е автор на прочутата фраза: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“, изречена години по-рано, след като вестниците погрешно публикуват негов некролог.

Баща му Джой Клемънс бил строг юрист, който рядко се усмихвал, докато майка му Джейн била ведра разказвачка на истории. Главата на семейството умира, когато Самюъл е на 11 години, което принуждава момчето да напусне училище и да започне работа.

През 1870 г. се жени за Оливия Лангдън, която произхожда от богато и либерално семейство. Тя става негов най-доверен редактор и оказва силно влияние върху моралното съдържание на творбите му.

Семейството има четири деца, но Твен надживява три от тях:

Лангдън: единственият му син, умира на 19 месеца от дифтерия.

Сузи, любимата му дъщеря, умира на 24 години от менингит, докато той е на лекционно турне в чужбина.

Джийн умира от епилептичен пристъп малко преди смъртта на баща си.

Клара е единственото дете, което го надживява. Тя била талантлива оперна певица (контралто) и пианистка. Прави професионалния си дебют във Флоренция и по-късно в Ню Йорк, като концертира активно в САЩ и Европа.

Първият ѝ съпруг е руският пианист и диригент Осип Габрилович, за когото се омъжва през 1909 г.. Те имат една дъщеря – Нина, която е единствената внучка на Марк Твен.

След смъртта на Габрилович през 1936 г., тя се омъжва за диригента Жак Самосуд през 1944 г..

Като единствен наследник, тя управлява авторските права на Твен и първоначално ограничава публикуването на някои от по-спорните му и антирелигиозни творби, като „Писма от Земята“, но по-късно (през 1962 г.) дава разрешение за тяхното издаване. Тя пише и биографична книга за баща си – „My Father, Mark Twain“.

В края на живота си се установява в Калифорния и се увлича по движението „Християнска наука“. Умира на 88-годишна възраст през 1962 г. в Сан Диего.

С нейната дъщеря Нина, която умира през 1966 г. без да има деца, прекъсва пряката родова линия на Марк Твен.

Твен вярва, че тайният източник на хумора не е радостта, а тъгата. Неговият стил е смесица от остър социален сарказъм и дълбоко познаване на човешката природа.

Въпреки че е израснал в християнска среда, той остава скептик. В по-късните си години става крайно критичен към организираната религия, като поставя под въпрос божествеността на Исус и съществуването на Рая и Ада.

Той е яростен противник на робството и расизма (теми, централни за „Хъкълбери Фин“). По-късно в живота си става открит противник на империализма, осъждайки действията на великите сили в Китай, Южна Африка и Филипините.

Призовава хората да живеят в хармония със себе си и да не позволяват на „училищните занимания да пречат на образованието им“. Вярва, че истински великите хора вдъхват у другите чувство, че и те могат да станат велики.